• Птиците в България
    Птиците срещащи се в България
    Всеки вид с кратко описание, снимки и видео в естесвена среда. Снимки на местообитанията, които обитава.
  • Над 400 вида птици в България
    426 вида птици в България!
    Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици?
  • On-line определител на птиците
    On-line определител на птиците!
    Открий и познай птицата, която си видял.
  • Хиляди снимки на птици
    Хиляди снимки на птици!
    Над 4000 снимки на птици публикувани безвъзмездно от над 150 фотографа.
РАЗРЕДИ
НАГРАДИ
БГ Сайт на годината за 2009
Сайт на годината за 2009 в най-престижния конкурс БГ Сайт в категория "Образование и наука" в гласуването на Публиката.

Българският сайт "Птиците в България" бе номиниран за сайт на годината за 2008 в международния конкурс "Computer Space" в категория "Развлечение и хоби"

Разред Врабчоподобни/Passeriformes, Семейство Стърчиопашкови/Motacillidae

Горска бъбрица/Anthus trivialis - Възрастен

Физически характеристики

Горската бъбрица е птичка с големината на врабче. Дължината на тялото при мъжките екземпляри е 153-183 mm, а при женските - 158-182 mm. Тежи около 21-23 грама. Размахът на крилата при мъжките е 260-301 mm, а при женските - 265-285 mm.

Горната част на тялото е сиво-кафява с едри тъмни петна и надлъжни щрихи по главата и гърба. Коремът е белезникав, а страните и гърдите са жълтеникави с ясно видими надлъжни тъмни черти, ставащи по-тънки назад към корема. Краката са бледорозови, а нокътят на задния пръст е удължен и извит. Човката е тънка, остра, извита в края. Не се наблюдава полов диморфизъм. Младите екземпляри са с по-тъмен цвят с едри петна в долната част на тялото.

Разпространение

Ареалът на разпространение на горската бъбрица е изключително обширен. Независимо от факта, че броят на птиците бавно намалява, спадът не се смята за достатъчно бърз, за да се доближи до прага на уязвимост. В Европа тенденцията от 1980 година насам показва, че популациите са били подложени на умерен спад, преценено на базата на предварителните данни за 21 страни от континента, включени в общата схема за мониторинг на птиците. Според критериите за обхват и брой на птиците видът се смята за незастрашен. Гнездовата популация в Европа за 2004 година се оценява между 27 000 000 и 42 000 000 гнездящи двойки, което се равнява на 81 000 000-126 000 000 птици. Европа формира 25-49% от глобалния обхват, така че размерът на цялата популация се изчислява между 165 000 000 и 504 000 000 броя.

Горската бъбрица е разпространена в Европа, Средна Азия, Мала Азия и Туркестан. В Северна Европа може да се срещне на Скандинавския полуостров - до 70° северна ширина в Норвегия и до 69° в Швеция. На юг ареалът ѝ достига до Кантабрийските планини в Испания, Централна Италия и средните части на Гърция. На запад достига до Великобритания, но на Оркнейските острови в Северна Шотландия и Хебридите може да се види рядко, и то само през есента. На изток достига до северната половина на Мала Азия, Иран и до Кашмир. Източната граница не е достатъчно ясна, но до Китай видът не достига.

В България долита през април и отлита през октомври. По време на миграция се среща на ята в равнините, а през лятото - предимно в планините.

Зимува частично по Средиземноморието, Предна Азия и северозападните части на Индия. Най-многобройни са зимуващите в Африка на юг от Сахара до Зимбабве. Миграцията извършват самостоятелно или на малки групи, като женските и мъжки индивиди летят заедно. Движат се на неголяма височина.

Начин на живот и хранене

Видът обитава покрайнините на гори, сечища, стари горски пожарища и гъсто обрасли с треви и храсти единични или групи дървета. Поради факта, че се храни на открити площи по земята, любимите места за гнездене са малките широколистни и смесени гори с тревисти ливади и поляни. Често може да се види кацнала по дървета или храсти и по-рядко на земята. Избягва гъстите гори и влажните места. Горната граница на местообитанията в планините достига до 2 000-2 500 m надморска височина.

Горската бъбрица е полезна насекомоядна птица. Храни се с гъсеници, пеперуди, голи охлюви, червеи, гъгрици, мравки, скакалци, комари и други дребни насекоми. Унищожава големи количества вредни насекоми и ларвите им. Търси храната си в тревите и мъховете по земята. Не преследва и не лови високо летящи насекоми. Понякога тича бързо след избраното насекомо, като този вид лов става винаги самостоятелно. Дори по време на хранене мъжкият и женската тръгват в различни посоки. Чак след като хване някое насекомо самецът се връща при самката и ѝ поднася улова си. Дори птиците в есенните ята се разпръсват, когато се хранят и се събират само за общия полет. По това време те консумират и семена, но само ако обичайната им храна не достига.

Звуци

Звуците на птицата са нежни, пеенето ѝ се съчетава с токуващия предсватбен полет. Звуците, които издават, са силно “сип-сип-сип--сиа-сиа-сиа”, понякога по-бавното “чи-чи-чи”, а крясъкът представлява кратко “цит”. През размножителния период мъжките пеят брачните си песни, кацнали по върховете на дървета или храсти. Докато пеят се издигат косо на 5-6 метра нагоре, разтварят широко крила, повтаряйки много бързо нещо като “тир-тир-тир-тир-тир...”. Застиват за миг на едно място, описват кръг, след това плавно се спускат надолу и кацат на съседно дърво. Песента при спускане вече е съвсем различна, звуците напомнят “сиия-сиия-сиия...”, крилата са широко разтворени, опашката - разперена, а краката - изпънати силно назад. Летейки надолу, мелодията постепенно затихва и прекъсва едва когато кацнат. В разгара на чифтосването певецът веднага пак се издига във въздуха и песента започва отново. След неколкократни издигания и спускания, мъжкият продължава да пее вече кацнал на някой клон.

По-късно, през лятото, птицата обикновено пее, кацнала на върха на дърво или храст, като редува ту трели, ту звънливи подсвирквания. Това разделяне на песента на две части отговаря на пролетното излитане и спускане на певеца и този характер на изпълнение позволява горската бъбрица да бъде лесно разпозната измежду останалите горски птици.

Често птицата е отглеждана в клетка или волиера заради приятното и силно пеене, чистотата на тоновете и разнообразните и звънливи звуци, които се редуват бързо един след друг. Към плен свиква сравнително бързо и живее много години.

Размножаване

Горската бъбрица е моногамна птица. Двойката изгражда гнездото си винаги в плитки ями директно на земята, под прикритието на туфи, сред гъсти храсти и треви. Като правило то се намира под дърветата, на около 30, максимум 50 метра от поляна, а понякога даже и на самата поляна, но на не повече от 30 m от границата на гората. Има формата на чаша с диаметър 9-12 cm на върха и 5-7 cm на дъното. Височината му отвън е 6-7 cm, а отвътре - между 3 и 6 cm. Изградено е акуратно от сухи стъбла на тревисти растения и мъх, които увеличават височината си към външните му стени и намаляват размера си във вътрешността. Стеблата по стените са цели, краищата им не стърчат, а са вплетени едно в друго. Застлано е с коренчета и косми. Гнездата на различните двойки се правят далеч едно от друго, но песните на птиците са звънки, така че винаги се чуват взаимно и изглежда така, като че ли се надпяват.

Женската снася от 4 до 6 светлосиви до белезникави яйца, често с виолетов или зеленикав оттенък. Цветът им може да бъде доста различен - както основния фон, така и размерите и цвета на петната. Обикновено са изпъстрени с дребни тъмни петънца. Понякога те са толкова много и толкова големи, че почти покриват цялото яйце, което придобива тъмносив или кафяв цвят. Друг път се събират на тъмни концентрични кръгове около тъпата страна на яйцето. Размерите им са 19-23 mm в дължина и 15-17 mm на ширина. Има доказателства, че шарката на яйцата на една и съща женска при двете последователни люпила в годината може да бъде различна.

Женската инкубира яйцата сама в продължение на около 12 дни. Малките не се излюпват едновременно, а в продължение на около два дена. За изхранването им се грижат и двамата родители. Обикновено търсят храна на разстояние 20-30 метра от гнездото. Най-голямото отдалечаване за храна достига до 90-100 m и тогава гнездото остава без наблюдение за 3 до 5 минути. Около 10-12 дни след излюпването птичетата напускат гнездото, но все още не могат да летят добре, така че възрастните продължават да ги хранят още около 10-15 дни. Грижата за тях приключва окончателно през първата половина на юни.

В края на юни и началото на юли птиците могат да имат второ потомство и така поколенията за една година стават две. Яйцата при второто люпило обикновено са по-малко на брой.

Линеене

При възрастните птици линеенето завършва напълно в края на юли и август. Младите птици частично сменят перата си в края на юли, а тези от второто котило - в края на август. При младите от гнездовия период остават маховите пера и тези, ползвани при рулиране. Те се сменят между януари и март, а пълното линеене приключва чак през есента.

Допълнителни сведения

Въпреки че горската бъбрица е широко разпространена, има открит само един подвид. Той обитава Памир и Тяншан, има малко по-къс клюн, която особеност вероятно е свързана с цвета на оперението му. При него няма никакви ярки петна и участъци, от разстояние изглежда сиво-кафяв с ясни тъмни надлъжни линии по гърдите.

Почти из целия Сибир, чак до Якутия, Усурийския край и остров Сахалин, в Манджурия, Забайкалието, Китай и Монголия живее много близка до описаната сибирска, или петниста горска бъбрица. Различава се със зеленикавия цвят на гърба си и песента, която е съвсем малко променена. Гнезди в борови и смърчови гори с подлес.

източник: http://bg.wikipedia.org/wiki/Anthus_trivialis

Сходни видове
Find Birds in Bulgaria on Facebook
Идеи от Природата – тениски, чаши, подаръци
Голямата година
Всички европейски птици на едно място!
Всички европейски птици на едно място!
Посетете
Наблюдения на птици и природна фотография в района на Суха река. Къща за гости.
Полеви определител на птиците
Всички европейски птици на едно място!
 
Приложение за смартфони SmartBirds.
Приложение за смартфони SmartBirds.