• Птиците в България
    Птиците срещащи се в България
    Всеки вид с кратко описание, снимки и видео в естесвена среда. Снимки на местообитанията, които обитава.
  • Над 400 вида птици в България
    426 вида птици в България!
    Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици?
  • On-line определител на птиците
    On-line определител на птиците!
    Открий и познай птицата, която си видял.
  • Хиляди снимки на птици
    Хиляди снимки на птици!
    Над 4000 снимки на птици публикувани безвъзмездно от над 150 фотографа.
РАЗРЕДИ
НАГРАДИ
БГ Сайт на годината за 2009
Сайт на годината за 2009 в най-престижния конкурс БГ Сайт в категория "Образование и наука" в гласуването на Публиката.

Българският сайт "Птиците в България" бе номиниран за сайт на годината за 2008 в международния конкурс "Computer Space" в категория "Развлечение и хоби"

НОВИНИ

Спешно отделение за орли
27.09.2016

Спешно отделение за орли

За трудния живот на ястребите и пеликаните - ако не те гръмнат, ще те отровят, ако не те отровят, ще те откраднат.


"Малкият корморан е много рядък, само през зимата идва в България, не гнезди тук постоянно, а в делтата на Дунав." Екологът Георги Дулев подава бинокъла и сочи малка точка в центъра на язовир "Овчарица" до Раднево. През последните 30 години на два-три пъти са срещани гнезда на малък корморан.
И как да гнезди у нас, когато стрелбата срещу него на язовира не спира и за миг?
От сутрин до вечер рибовъдите в езерото, където се изливат топлите води на ТЕЦ "Марица изток 2", гърмят по лакомите корморани, гъски и патици, чапли и гларуси. Когато са много гладни, птиците продължават да летят срещу куршумите и да се гмуркат. Много често стрелците объркват големия с малкия корморан и гръмват редкия вид. Предишните зими, когато тук са се събирали големите ята, изключително атрактивен съвместен лов са правели пеликаните и кормораните. Организират едно ято, изтласкват рибата към тръстиката и там на плиткото я нападат дружно. Към тях се присламчват и други птици. Пеликанът не може да се гмурка - само доколкото стига шията и клюнът му. Затова корморанът подгонва рибата надълбоко, а пеликанът атакува откъм брега.
За разлика от няколкохилядната колония в предишни години сега в "Овчарица" зимуват едва 400 корморана. Съвсем незадоволително е и присъствието на 80-те къдроглави пеликана в центъра на огромния язовир, отчита Дулев. В средата на януари гражданското сдружение "Зелени Балкани" направи среднозимно преброяване на водолюбивите птици в цялата страна. Еколози едновременно броиха птиците в цяла Европа по инициатива на Wetlands International.
Георги Дулев по образование е зооинженер, работи като пожарникар в "Марица изток 2" до брега на язовира и почти всеки свободен час посвещава на орнитоложките си страсти. От 1992 г. участва във всяко преброяване на пернатите. Тази година той е разтревожен за малкия брой птици, зимуващи на "Овчарица". Гъските са едва 4 хиляди, докато доскоро са се събирали по 18 000, а в началото на 90-те местните хора са виждали 40-хилядно гъше ято. Единствената
разрешена за лов е голяматабелочела гъска, но заедно с нея летят и още пет вида редки птици като червеногушата гъска, чиято световна численост е само 20 000, част от които завършват земния си път в български тенджери, а единици попадат в Центъра за рехабилитация и размножаване на редки видове в Стара Загора.
Птиците у нас не се чувстват кой знае колко по-добре от останалите същества.
Емблемата на българската природозащита - брадатият лешояд, е изчезнал още от 50-те години на миналия век като гнездещ вид, в момента на Балканите има останали две живи птици - едната живее в Македония, а другата - в Гърция. И двете са мъжки и стари, на практика видът е изчезнал, заключава Дулев. Черният лешояд също е рядък за България. През 1993 г. човек от "Зелени Балкани" откри за пръв път от десетилетия гнездо на черен лешояд. Първата година успяха да отгледат малко, но на втората се отровиха от примамка за вълци, която е забранена за използване. Понастоящем до Маджарово и ядовир "Студен кладенец" се намират двете колонии на белоглавия лешояд. На язовирите до Казанлък "Копринка" и "Жребчево" при сегашното преброяване еколозите са забелязали два морски орела, изчезваща птица, която през студените месеци облита цялата територия в търсене на храна. Царският орел също е рядък за Европа, той има лошия навик да гнезди в близост до хората. Някой път гнездата му са на километър от села. И гнезди само по високи дървета, основно тополи.
В България бяха останали12 двойки от царския орел,от тях 6 са на територията на Сакар. "Започнахме да охраняваме гнездата на царския орел - разказва природозащитникът. - Основният му проблем е, че го безпокоят, докато мъти и отхранва малките си. Имаше много нисък процент на оцеляемост на орлетата. Реално от две двойки само едната можеше да отгледа малко. Вследствие на нашата охрана на гнездата и захранване първата година от 5 гнезда излетяха три малки." През България преминават два коридора север - юг на прелетните птици - "Виа Понтика" по Черноморието и по западната ни граница. Така два пъти годишно можем да наблюдаваме (и да стреляме) всички европейски птици. Георги Дулев твърди, че в Западна Европа гъските, патиците, пеликаните, бухалите са много спокойни и почти питомни. Докато у нас те държат хората на разстояние от поне километър. Основният проблем на птиците е стрелбата на бракониерите, както мнозина са се уверили - типични мутри с мощни джипове и супермодерни пушки, които гърмят по птиците, без да се интересуват по какво точно гърмят, мръщи се Георги.
Язовирната стена е отрупана с гилзи, а пукотът от различните краища на езерото не спря през цялата сутрин. Лошото отношение към птиците на българска територия е скорошна, но срамно богата традиция. Всъщност най-големият геноцид на дивите птици бе извършен от Тодор Живков през 1988 г.
"Започнаха прословутата национална кампания за изтравяне на гризачите по нивите - спомня си Георги Дулев. - Имаше масова инвазия на мишки по зърнените култури. Тодор Живков реши, че най-добрият начин да се отърват от тях е, като ги изтровят. На голяма част от територията на страната бяха разпръснати стотици хиляди тонове отровни химични препарати (родентициди). Естествено, това доведе не само до измиране на гризачи, а основно до измиране и на птици. Имаше над един милион трупа по полето - гъски, патки, врани. Всички хищници, които се хранят с гризачи, също пострадаха. Тогава измряха поголовно царските орли, изобщо всички птици понесоха тежък удар. Интересното е, че на следващата година след голямото изтравяне на гризачите очакваха да няма проблеми. Получи се обаче така, че през следващите няколко години също имаше огромен брой мишки, той като бяха убити хищниците, които се хранят с тях - лисиците, дивите котки и мишеловите."
Масовото убийство на зимуващите диви птици събужда гражданска съпротива.
Неформална група от студенти и научни работници от Пловдивския университет и Института по екология събира трупове на умрели птици и организира през декември 1988 година първата в страната екологична демонстрация, Бойното кръщение на "Зелени Балкани" е събирането и занасянето на трупове на отровени животни пред Министерския съвет в София и пред горското управление в Пловдив. Този месец екологичната организация отпразнува своята 15-годишнина. В сдружението членуват 4000 души, но активистите са около 200.
От 10 години "Зелени Балкани" поддържат болница за орли в Стара Загора.
"От няколко дни щъркелите започнаха да образуват двойки - цялата сияе Христина Христева, студентка по ветеринарна медицина и дежурен лекар в центъра. - Имаме надежда и в керкенезите, миналата година ни зарадваха с две пиленца." От няколко нощи и бухалите забухали любовно. В началото на февруари ще се излюпят малките. Двойката бухали за трета година успява да отгледа поколение. Само че първото им пиленце умира, и то не от някаква болест. При аутопсията се оказало, че имало порок на сърцето - случай, който се среща един път на десет милиона в природата. Втората година се излюпили две бухалчета, на третата - три. Живеят на свобода в природен парк "Витоша" и в местността Сините камъни край Сливен. "Идеалният случай е да излекуваме ранените напълно и да ги пуснем на свобода - обяснява Христина Христева. - Много често те постъпват в болницата с някакви увреждания, които ги правят негодни за живот навън, и остават в центъра цял живот.
Белоглавата лешоядка обаче е самотна. Тя е постъпила в центъра със счупен крак. Операцията е минала успешно. "Кракът й зарасна, но е малко по-къс от другия, и затова не може да излиза навън. В природата няма да оцелее, ще се пребие при кацането с два крака с различна дължина". Христина не се стреми да опитоми птиците, важното е те да се чувстват комфортно. По-добре е птиците да си останат диви, защото иначе после ще имат проблеми в естествената си среда. И на малките, които се излюпват, също им създаваме изкуствена изолация, да не контактуват много-много с човека, казва ветеринарката. От 1993 г. насам през центъра са преминали около 500 пациенти, около 33% от тях са успели да излекуват и да върнат обратно на свобода. Това е голям успех, напомня момичето, като се има предвид, че дивите животни само в крайно изтощено състояние могат да бъдат хванати от човек. Около 80 процента от ранените птици идват при нас по вина на хората. Стреляли са по тях. Донесоха ни един млад орел-рибар с 28 сачми. На рентгеновата снимка беше целият на точки - разказва Георги Дулев. - Успяхме да го съживим, но след няколко месеца умря от отравяне на кръвта
- оловото започна да се разгражда в тялото му.
В двора на болницата наперено се разхожда и тундров лебед с две сачми в тялото си. Грациозната птица крачи объркана от неоправданото посегателство. Тундровият лебед, освен че е на изчезване, изобщо не става за ядене. Но не само бракониерите помрачават птичия живот. Наскоро от болницата са отвлечени два редки вида ранени скален и царски орел. Затова и сега ценният царски орел стои под ключ в тъмна стая, еколозите от "Зелени Балкани" се притесняват, че и той може да бъде откраднат. В болницата работят доброволци от професионалната гимназия по ветеринарна медицина в Стара Загора и Тракийския университет. Операции на дивите птици правят безвъзмездно д-р Слави Цеков и студенти медици.
Напоследък най-щастливият обитател е розовият пеликан - в болницата постъпи гърмяна пеликанка, на която той може да отдаде цялата си любов. Иначе ветеринарите си спомнят, че от опасности и стрес мъжкарят дотам се е самозабравил, че започнал да ухажва жени и кучета. Пеликанският флирт включва отваряне на човката и нежен опит за поглъщане на любимото същество. Ястребът обаче не спира да блъска с криле решетките и натрапчиво ни кряска нещо.
- Ястребе, голяма си холера, укорително го поглежда Христина.
- ?
- Холеричен тип е.
- Е, напоследък всички сме изнервени от гърмежите.

"Зелени Балкани" в действие: 

1. Национална кампания срещу използването на родентициди, предизвикало изтравянето на десетки хиляди птици. През 1988 г. вследствие на протестите на "Зелени Балкани" разпръскването на отрови с авиация е прекратено.
2. Съавторство на екип на сдружението в написване на Българската национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.
3. Национален протест пред парламента и правителството за спиране на използването на отрови срещу вълците, предизвикали масово отравяне на редки хищни птици. Кампанията постигна успех.
4. Проучване и обявяване на 26 нови защитени територии с обща площ над 680 000 хектара, в това число и два големи природни парка - резултат от експертните и доброволни усилия на "Зелени Балкани".
5. Закупуване на 650 хектара земи и влажни зони за опазване местообитанията на белооката потапница (Aythya nyroca) и устойчиво управление на природните ресурси.
6. Успешно приключила 20-годишна консервационна програма за опазване на зимовищата на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus) - статус, разпространение, консервация и охрана на зимовищата.
7. Възстановяване на черния лешояд (Aegypius monachus) - резултат от дългогодишното участие на доброволци при подхранването му. Единственото гнездо от 110 години насам е открито от експедиция на "Зелени Балкани" през 1994 г.
8. Консервационни действия и подобряване състоянието на царския орел (Aquila heliaca). Шест от седемте известни в страната гнездови двойки са открити от "Зелени Балкани" и се охраняват от доброволци.
9. Възстановяване на популацията на гривестата рибарка. От 8 двойки през 1994 г. до 450 гнездящи двойки през 2001 г., резултат от 6-годишна консервационна програма с обем 2388 човекодни (изградени каменно-насипни острови на Поморийско езеро).
10. Изграждане на първата в страната Доброволна система за опазване на горите от бракониери и пожари.
 

http://www.temanews.com/

Напиши коментар за новината
* Име:
* Коментар:
Оставащи символи
Въведете кода:
 
Find Birds in Bulgaria on Facebook
Идеи от Природата – тениски, чаши, подаръци
Голямата година
Всички европейски птици на едно място!
Всички европейски птици на едно място!
Посетете
Наблюдения на птици и природна фотография в района на Суха река. Къща за гости.
Полеви определител на птиците
Всички европейски птици на едно място!
 
Приложение за смартфони SmartBirds.
Приложение за смартфони SmartBirds.