• Птиците в България
    Птиците срещащи се в България
    Всеки вид с кратко описание, снимки и видео в естесвена среда. Снимки на местообитанията, които обитава.
  • Над 400 вида птици в България
    426 вида птици в България!
    Знаете ли, че България е на второ място в Европа по видово разнообразие на птици?
  • On-line определител на птиците
    On-line определител на птиците!
    Открий и познай птицата, която си видял.
  • Хиляди снимки на птици
    Хиляди снимки на птици!
    Над 4000 снимки на птици публикувани безвъзмездно от над 150 фотографа.
РАЗРЕДИ
НАГРАДИ
БГ Сайт на годината за 2009
Сайт на годината за 2009 в най-престижния конкурс БГ Сайт в категория "Образование и наука" в гласуването на Публиката.

Българският сайт "Птиците в България" бе номиниран за сайт на годината за 2008 в международния конкурс "Computer Space" в категория "Развлечение и хоби"

Орнитологични важните места - Кресна

Кресна Област: Благоевград
Площ: 23495,61 ха
Собственост: държавна собственост - 72%; общинска собственост - 17%; частна собственост - 11%;

Описание:
Кресна е разположена в югозападна България по долината на река Струма в района на Кресненския пролом. На юг достига до селата Палат и Драката, а на север – до село Крупник. На изток влизат част от подножията на Пирин, а на запад – част от подстъпите на Малешевска планина. Климатът е преходно средиземноморски. По поречието на Струма преобладават нанонсните почви, смолници, делувиални / пролувиални, плитки почви, а по периферията – канеловидни. Кресненският пролом е скален комплекс на силикатна основа. Той включва силно каменисти и стръмни склонове, голям скален масив с отвесни стени и по-малки скални местообитания. Южно от пролома има хълмове със средиземноморска растителност на надморска височина до 500 м. До тази надморска височина широко разпространение имат смесените гори от космат дъб /Quercus pubescens/, келяв габър /Carpinus orientalis/ и мъждрян /Fraxinus ornus/ и тези от дървовидна хвойна /Juniperus excelsa/ и космат дъб с подлес от вечнозелени средиземноморски храсти. На места преобладават гори от дървовидна хвойна /Juniperus excelsa/, с подлес от червена хвойна /Juniperus oxycedrus/. Драката /Paliurus spina-cristi/ и кукуча /Pistacia terebinthus/ се срещат предимно в пролома. В по-южните райони се срещат и някои типични средиземноморски вечнозелени видове - пърнар /Quercus coccifera/ и зеленика /Phillyrea media/. Характерни са съобщества на косматия дъб и келявия габър. Горите от дървовидна хвойна и смесените гори от дървовидна хвойна и космат дъб с подлес от средиземноморски храсти са местообитания, определящи високия процент на средиземноморски видове в орнитофауната на ройона (над 30%). По долината на река Струма, южно от Благоевград и в подножията на Пирин са представени съобщества на източен чинар /Platanus orientalis/. В по-ниските части на тези райони покрай реките, върху влажните места преобладават съобществата на върбите и елшите /Salix spp. и Alnus spp./. Ендемит е диляновата мишовка /Minuartia dilijane/. На места се срещат и култури от черен бор /Pinus nigra/, обработваеми земи и пасища.

Птици:
В района на Кресна са установени 147 вида птици, основно гнездящи. От тях 22 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004), като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид (ливадния дърдавец /Crex crex/), а като застрашени в Европа - в категория SPEC2 – 22 вида и в SPEC3 – 40 вида. Кресна е от световно значение като предствителен пример за Средиземноморския биом. Тук се срещат 8 биомно ограничени вида – планинският кеклик /Alectoris graeca/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/, испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/ и скалната зидарка /Sitta neumayer/. За късопръстия ястреб /Accipiter brevipes/ районът на Кресна е едно най–важните за гнездене места в България,. За планинският кеклик /Alectoris graeca/, градинската овесарка /Emberiza hortulana/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногърбата сврачка /Lanius collurio/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/, горската чучулига /Lullula arborea/, сивата овесарка /Miliaria calandra/, синия скален дрозд /Monticola solitarius/, жалобния синигер /Parus lugubris/, гургулицата /Streptopelia turtur/, пъстрия скален дрозд /Monticola saxatilis/ и чухала /Otus scops/ мястото поддържа значителна популация за страната. През Кресненския пролом преминава миграционния път Via Aristotelis, който има регионално значение за мигриращите птици – основно грабливи и пойни видове, но също така е важен за миграцията на водолюбивите птици.

Заплахи:
Върху местообитанията в Кресна оказват влияние човешки дейности, основно свързани със земеделие, ползване на горите, управление на водите и развитието на инфраструктурата. Сред най-сериозните негативни въздействия, свързани със земеделието е премахването на естествената растителност и превръщането на пасищата, ливадите и храстовите съобщества в обработваеми земеделски земи. Пашата на кози в горите и храстовите местообитанията води до деградация на тези местообитания и ерозия. Главните сечи, както и залесяването с неприсъщи за района дървесни видове води до промяна на естествените местообитания. През мястото преминава международен транспортен коридор, който предизвиква фрагментация и влошаване на местообитанията в най-чувствителната му част – Кресненското дефиле. Мащабен инвестиционен проект за прокарване на магистрала през дефилето застрашава да унищожи голяма част от крайречните местообитания и ще засили изолацията на популациите на срещащите се видове животни и растения. Дейности и инвестиционни намерения, свързани с изграждането на мини-ВЕЦ-ове по поречието на Струма, както и изменението на водния режим на реката и притоците й оказват отрицателно влияние на крайречните местообитания и водния режим на цялата територия. Постепенната урбанизация на района също може да доведе до влошаване и загуба на ценни местообитания.

Законова защита:
Около 6% от територията на Кресна е под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Единственият резерват в мястото – “Тисата” е обявен през 1949 г. за опазване на дървовидната хвойна /Juniperus exelsa/. Първоначално резерватът е обхваща 19 ха, а през 1978 г. е разширен на сегашната си територия. Природната забележителност “Моравска” е обявена също за опазване на дървовидната хвойна. Останалите защитени територии са обявени с цел защита на характерни ландшафти и растителни съобщества. През 1997 г. резервата с буферната му зона и околните защитени територии е обявен от BirdLife International за Орнитологично важно място, като през 2005 г. площта му е разширена и обхваща цялата защитена зона. До голяма степен територията се припокрива с КОРИНЕ място “Кресна”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.

Find Birds in Bulgaria on Facebook
Идеи от Природата – тениски, чаши, подаръци
Голямата година
Всички европейски птици на едно място!
Всички европейски птици на едно място!
Посетете
Наблюдения на птици и природна фотография в района на Суха река. Къща за гости.
Полеви определител на птиците
Всички европейски птици на едно място!
 
Приложение за смартфони SmartBirds.
Приложение за смартфони SmartBirds.